Растението е ограничено в естественото си обитание на слаби на соли и хранителни елементи блата. Както при повечето хищни растения, Дарлингтонията се е адаптирала към доставянето на нужните хранителни вещества чрез образуването на хищни листа, за да компенсира липсата на хранителни вещества по местата, където расте.
Дарлингтонията е уникална сред трите вида американски насекомоядни растения - Сарацения и Дионея по два начина:
1. Тя не събира дъждовна вода в своите насекомоядни листа както Сараценията, а вместо това регулира нивото на водата чрез вътрешни механизми като растението освобождава и абсорбира вода с изпомпване чрез корените си.
2. За разлика от други насекомоядни растения, листата на Дарлингтонията не произвеждат разлагащи ензими. Вместо с ензим растението разтваря плячката си чрез симбиотична бактерия. В добавка към секрета, който произвеждат листата, този вид внимателно крие своя изход – отвор като се завива навътре и по този начин залъгва плячката да остане вътре. Украсата на горната част от листото е достатъчна примамка за насекомите. Растението достига височина от 25 – 30 см.
Вода – използва се студена (t) дъждовна или дестилирана вода.
Светлина – предпочита директно слънце, но само ако е на влажно и топло място. Ако мястото е с ниска влажност Дарлингтонията се държи на полусянка.
Размножаване – чрез семена. Процесът е много бавен и трудно се поддържа растението, което се получава. Най – добре е семената да се стратифицират чрез студена стратификация в жив сфагнум през късна зима или ранна пролет.
Дарлингтонията може да бъде доста трудна за отглеждане в зависимост от областта, в която се отглежда. Предпочита от хладни до топли температури през деня и хладни и студени температури през ноща. Най – добре се чувства, когато корените са по- студени отколкото останалата част от растението.
Снимките и текста са взети от различни из нета източници!
